Сълзата се роди в сърце.
Огледа се светът в нея.
Отблясъчното битие
остави спомена в музея.
Току да дойде Бъдна нощ.
Но любовта ти отмаляла
в сълзата ти намери мощ
да се отрони премаляла.
Унесена, по буза пуста,
се спусна шеметно, горката.
Родила се от тъжни чувства,
разля се, скрита в самотата.
Пулсиращо сърце ридае.
Без думи, тихичко кървеше.
В очакване да дойде края
една луна в небето бдеше.
