В някои нощи нямам нужда
от твоите пръсти,
а от твоите думи.
Ще се прекръстя,
за да стопя помежду ни
тези светлинни години
мълчание.
Изтезанието е оправдание
на изморена душа.
Не мълча.
Но съм жаден за думи.
Запетайка прокрадва се в твоята сянка,
но тишината се скита в очите ти.
Отиваш си.
На пръсти.
Без думи.
Безсмислени са препинателните знаци.
Когато думите липсват
призраци вият в душата ми
и кацат на моя прозорец.
Чудотворец не съм.
И да прося не мога.
Мисли чета,
но не искам да споря в нощ като тази.
Безчовечно мълчание
носи подтиснатост.
Нямам нужда от фрази.
А от твоята истинност.
