Снежинката се усмихна в дланта ми.
- Искам да ми разкажеш приказка! - каза.
- Нещо, което да разтопи студа ми,
за принцеса, баба Меца и за Маша.
Знаеш ли я тази приказка?
Толкова искам да е истинска!
От онези, от които не се спи
в снежната вечер,
докато камината тихо пращи,
а песът похърква,
заспал във нозете ми.
- Искам си приказката! - рече.
- Заради нея се скрих
от небето в дланта ти.
- Видях, че прозорецът свети,
а ти пушиш укротил бесовете си.
- Искам да ми разкажеш моята приказка!
Не е важно дали е истина!
- В истинската приказка са световете,
в които сама съм се измислила! -
тъй рече усмихнатата снежинка,
кацнала в дланта ми.
И зачака своята приказка,
затаила нежност в дъха ми.
