ЧНГ

Хайде! Наздраве! 

Било що било!

Годината нова звъни

на вратата.

Нека забравим обида и зло.

Само с  добро останем на масата.

С чашите пълни и с пълни сърца,

мир да налеем в душите си жадни.

Хайде! Наздраве! За много лета!

Нека запалим огньове бенгалски.

Да сме щастливи, с открити лица!

И от любов да не отървеме!

Нова годино! Добре си дошла!

Знаеш ли? Винаги идваш навреме!

НЕ БЕ

Вървя през перикарда на съня,
живот наречен
от мнозина.
Буден ли съм?
Или спя?
Значение
едва ли има.

Светът е сцена.
Режисьорът кой е?

Актьори,
с лигава игра,
превръщат действителността
в декори
на блудкав,
жалък сериал?

Небето има цветове.
И не е синьо.
Нито сиво.
Душата може да тъче
НЕ БЕ....
А беше ли щастлива жива?

Живял съм.
Много съм живял животи,
през които минах...
Не знам дали съм се събрал.
Но оцелял съм и без име.

Прегръдка топли.
Но за миг.
След нея студ прегръща мрака.
Лети мечтата в снежен вик.
Замръзва крясъкът в устата...

Очите ровят бесове.
Искрят огньове откровения.
Човек разбира най-добре
плода на адското съмнение,
когато от космичен студ
косата тихо побелее
и вместо птиците на юг
откриват в огъня спасение...

Къпинов храст гори и чака
гласът Бога да се чуе.
Не съм ли феникс, но от пясък.
Възкръсвам да изгарям всуе..

ПРЕМРЪЗНАЛА ОБИЧ

Студено е. Снегът ни покори -

Под преспите затрупа самотата.

Далече си. Зад хиляди стени.

По мъжки ме боли, но аз не плача.

Обидата не спира да вали.

Виелица затрупва сетивата.
Снегът покрива старите следи-
забравата е част от белотата.

Но как да те забравя ми кажи?
Горещите целувки с дъх на лято?
Усмивката ти, топлите очи?
Ръцете, чийто допир ме разтапя?

Тази зима, виеща в душата,
сковала е с окови любовта.
Студено е. Трепери в тишината
премръзналата обич в самота.

НОВОГОДИШНО

Годината мина.
Какво ли научих?
Обичах напразно.
Дори на инат.
С ненужните жестове
все не улучвах.
И грешки повтарях. Провалях се пак.

Надявах се, молих.
Аха да прекрача
в друга реалност,
усмихнат, щастлив...
Но все не успявах
и с чувство банално
отново започвах
ранен, полужив.

Лъжите осмислил
дали ще успея
да любя отново
със страст, от душа?
Любов ли?
Не вярвам!
Не искам!
Не смея
отново, без страх
да се доверя.

И как ще я карам?
Със звук едносричен?
Пресъхнал и гневен?
Не мога така!
Дали се научих?
Дали съм различен?
В годината нова
ще проверя.

Ще хвърля зад себе си
зло и обида.
Ще бъда лекарство
за чужди беди.
Годината мина.
Не ми се размина.
И обич ще търся
отново,
уви...

ИЗМАМА

Сняг ли? Не!

Закъсняла тъга

тихо покрива 
полята.
Студено е. 
Самота
безогледно превзема 
сърцата.
Чисто е уж. Белоснежно красиво 
и чернилката вече я няма...
Не! 
Тя е там, 
под юрган се е скрила.
Белотата е само измама.

ДУМИ ЧУЖДИ

Не избирай тъмнината!

Тя сама ще те намери.

Вечността е само плясък

на инстинкти закърнели,

чист мираж, измислен епос,

сън, че вече не сънуваш.

Да страхуваш се!

Бълнуваш 

думи, чувства. ..

и любови.

Спри!

И освети съня си!

Ще видиш,

че не си

оттатък,

че си тук,

че човешкото е чуждо,

но е близо.

Че щурецът,

свири тъй красиво,

за да излъже 

глупавата женска.

Но е толкова красиво -

не е лъжа това!

Безценна 

истина е 

за живота.

Не е Голгота пътя!

Не е стръмен!

Не се намира в Пътя

красотата...

Не я търси в миража плътен.

Безплътна е.

И е в душата.

Та тъй.

След всички думи чужди,

човешки де,

дали разбра,

че тъмнината ни избира,

дори да тънем 

в светлина...

STABAT MATER

Плачи скръбна майко!
Без срам поплачи си!
Бог ще родиш
в тази  приказна нощ.

Звезда Витлеемска просветва. Прости и!
Тя е предвестник
на сила и мощ.

Той ще проплаче,
ще се намуси,
с малко юмруче,
по детски красив,

твоето бебе
света ще учуди,
дори след смъртта си оставайки жив.

И всичко незнайно
ще се разкрие.
Надежда и вяра,
и вечен живот.

Плачи скръбна майко!
В утробата криеш
начало на Нова
Вселенска Любов.

Бог ще родиш!
Нима се тревожиш?
Голгота е пътят.
Пилат е смъртта.

Цялата болка
без страх ще пребориш
и ще дариш
на света Радостта!

Плачи скръбна майко!
Без срам поплачи си!
Кръстът за теб
е да бъдеш жена.

В тази нощ свята
милиони искрици
в душите изгряват,
без капка тъга.

ХАРМОНИЧНО

Понякога простенвам глухо.

Друг път пищя като флигорна.

От филхармонията суха

се пръкна бръчка смехотворна.

Поизморих се с вувузела,

За зурла дъх не ми остана.

С душа изсвирих чувство скверно.

Ударих яростно тимпана.

Опънах лък и стрелях в щрайха.

Разлюбиха ме две виоли.

С хриле изпърха флейта жалка, 

а кларинет се ококори.

Отлитаха на цели ноти недоизсвирени години.

А тремолото се изрони

в соната без контур, без име.

Не беше лунна, нито страстна.

Безцветна беше, мълчалива.

Соната, от която ахнах и спрях дъха си в бяла рима.

Наведох се, да я целуна,

трептящата от чувства сура.

Отсвири ме съдбата шумно -сега съм само партитура.

КОФИМЕЙТ

Не липсвам сутрин в чашата кафе.

И кофимейт не съм за теб отдавна.
Горчи, като запуснато дере,
в сърцето ми заключената тайна.
С боклуци преизпълнена душа
не можа да усети свободата
и птицата с очупени крила
кълве трохички само от земята.
Преди летях. Обичах те до Бога
и слънцето докосвах със ръка.
Сега съм червей, пъплещ в изнемога,
но как да спра съдбата...
как да спра????
Не липсвам вече...
Ти си самодива.
Свободният ти дух без грях лети.
Да бъда силен???
О! Не ме разсмивай!
А как да те забравя ми кажи!

БЕЗ ДУША

Гаранция, че можеш и без мен.

Поиска да забравиш и успя.

Споменът лежи опитомен.

Сивее зад клепачите съня.

Царица си! Единствена в света

и чувствата си гордо подчиняваш.
Отлично! Изморен от суета,
за мен спокойно можеш да забравиш.

Дали бях роб на чувства слабоумни?
Мечтаех ли за дом и за деца?
Харесвах ли скандалите ни шумни?
Реално ли болеше след това?

Не зная. 100 въпроса овехтели
без отговор изхвърлих в пропастта.
Една любов, объркана, без цели
случайно ме остави
без душа...

НАМЕРИХ ТЕ

Намерих те и вече съм щастлива!

Забравих самотата и студа.

Събудих се по-дива, по-красива,

изпълнена с любов и светлина.

Събудих се от сладост премаляла,

по-искрена, по-жива, по-добра.

Намерих те - душата ми е цяла
и тихичко на Бог благодаря!

Астрално пътешествие

Какво е това, 

в което се събуждаме? 

Реалността ли?

Душата няма плът, а път.

Смъртта ли
е последна ни спирка?

Кръвта не се съсирва,
докато в сърцето
пулсира с ритъм риторичен.

Не поетът,
а отчаяната муза
стихоплетства в
стих лиричен,
личен,
плитък -
плетка на незряла домакиня.

-Чаша вино, нежна гледка...

Дух първичен
в суетата се оглежда.
Пък се и харесва...

Среща.

Там, в астрала...
Там, в небитието...
Две души се сливат
непревзето....

Непростимо е нахалството на гнома.
Феята е млада баба Яга.
А метлата?
Кой за Бога вярва,
в правдата, мира и красотата?

Приказките носят ли поука?
Сънищата верно ли познават?
Може ли една душа неука
да обича без да съжалява?

Оцеляло,
тялото на паркинга очква
след полета душата да се върне.
Утрото е мъдро от безсъние,
когато има кой да го прегърне 

ОСВОБОЖДЕНИЕ

Заля ме студена вода!
Лъжеш ме! Знаех това!
Но исках да бъде различно.

Не е трагично.
Омекотително е.
Всичко сега се намести.
Обясненията са излишни!
Телесните изкушения - преодолени!

Ох, какво облекчение!
Най-накрая истина в твоето поведение!

Промените идват с осъзнаване на лъжата. 
Късокрака, трътлеста, гнусна.
В очите да те лъжат, а ти да вярваш в пусто,
кирливо сърчице!

Зле, зле, зле...

Защо не ме напусна,
а продължи с измама?
Балък съм! Осъзнавам!

Какво да кажа! 
Друго няма!

Тупти сърцето ми освободено!
И няма вече никаква дилема
да бъда ли със теб!

Дори изпитвам благодарност!
Съмнявах се 
във твойта вярност,
но вече не!
Добре!

Студената вода ме отрезви :)
Лъжи сега ... 
Сега лъжи.... 

БЕЗСЪМНЕНО

Ще вляза в твоя свят с една целувка
и нищо вече няма да е същото.
Сърцето ти без страх ще ме прегръща,
напук на суетата и статуквато.

Ще бъдеш очарована и слисана,
а миглите ти ще роят безвремия.
Мислите, в цунамита изригнали,
ще мятат непризнати откровения.

Ще се катурнат канари от памтивека
и ще проскърцат принципи и его.
Отраз ще те превзема. Не полека!
Напълно! Безусловно! Безсъмнено!