НЕ БЕ

Вървя през перикарда на съня,
живот наречен
от мнозина.
Буден ли съм?
Или спя?
Значение
едва ли има.

Светът е сцена.
Режисьорът кой е?

Актьори,
с лигава игра,
превръщат действителността
в декори
на блудкав,
жалък сериал?

Небето има цветове.
И не е синьо.
Нито сиво.
Душата може да тъче
НЕ БЕ....
А беше ли щастлива жива?

Живял съм.
Много съм живял животи,
през които минах...
Не знам дали съм се събрал.
Но оцелял съм и без име.

Прегръдка топли.
Но за миг.
След нея студ прегръща мрака.
Лети мечтата в снежен вик.
Замръзва крясъкът в устата...

Очите ровят бесове.
Искрят огньове откровения.
Човек разбира най-добре
плода на адското съмнение,
когато от космичен студ
косата тихо побелее
и вместо птиците на юг
откриват в огъня спасение...

Къпинов храст гори и чака
гласът Бога да се чуе.
Не съм ли феникс, но от пясък.
Възкръсвам да изгарям всуе..