Понякога простенвам глухо.
Друг път пищя като флигорна.
От филхармонията суха
се пръкна бръчка смехотворна.
Поизморих се с вувузела,
За зурла дъх не ми остана.
С душа изсвирих чувство скверно.
Ударих яростно тимпана.
Опънах лък и стрелях в щрайха.
Разлюбиха ме две виоли.
С хриле изпърха флейта жалка,
а кларинет се ококори.
Отлитаха на цели ноти недоизсвирени години.
А тремолото се изрони
в соната без контур, без име.
Не беше лунна, нито страстна.
Безцветна беше, мълчалива.
Соната, от която ахнах и спрях дъха си в бяла рима.
Наведох се, да я целуна,
трептящата от чувства сура.
Отсвири ме съдбата шумно -сега съм само партитура.
