Астрално пътешествие

Какво е това, 

в което се събуждаме? 

Реалността ли?

Душата няма плът, а път.

Смъртта ли
е последна ни спирка?

Кръвта не се съсирва,
докато в сърцето
пулсира с ритъм риторичен.

Не поетът,
а отчаяната муза
стихоплетства в
стих лиричен,
личен,
плитък -
плетка на незряла домакиня.

-Чаша вино, нежна гледка...

Дух първичен
в суетата се оглежда.
Пък се и харесва...

Среща.

Там, в астрала...
Там, в небитието...
Две души се сливат
непревзето....

Непростимо е нахалството на гнома.
Феята е млада баба Яга.
А метлата?
Кой за Бога вярва,
в правдата, мира и красотата?

Приказките носят ли поука?
Сънищата верно ли познават?
Може ли една душа неука
да обича без да съжалява?

Оцеляло,
тялото на паркинга очква
след полета душата да се върне.
Утрото е мъдро от безсъние,
когато има кой да го прегърне