КОФИМЕЙТ

Не липсвам сутрин в чашата кафе.

И кофимейт не съм за теб отдавна.
Горчи, като запуснато дере,
в сърцето ми заключената тайна.
С боклуци преизпълнена душа
не можа да усети свободата
и птицата с очупени крила
кълве трохички само от земята.
Преди летях. Обичах те до Бога
и слънцето докосвах със ръка.
Сега съм червей, пъплещ в изнемога,
но как да спра съдбата...
как да спра????
Не липсвам вече...
Ти си самодива.
Свободният ти дух без грях лети.
Да бъда силен???
О! Не ме разсмивай!
А как да те забравя ми кажи!