НОВОГОДИШНО

Годината мина.
Какво ли научих?
Обичах напразно.
Дори на инат.
С ненужните жестове
все не улучвах.
И грешки повтарях. Провалях се пак.

Надявах се, молих.
Аха да прекрача
в друга реалност,
усмихнат, щастлив...
Но все не успявах
и с чувство банално
отново започвах
ранен, полужив.

Лъжите осмислил
дали ще успея
да любя отново
със страст, от душа?
Любов ли?
Не вярвам!
Не искам!
Не смея
отново, без страх
да се доверя.

И как ще я карам?
Със звук едносричен?
Пресъхнал и гневен?
Не мога така!
Дали се научих?
Дали съм различен?
В годината нова
ще проверя.

Ще хвърля зад себе си
зло и обида.
Ще бъда лекарство
за чужди беди.
Годината мина.
Не ми се размина.
И обич ще търся
отново,
уви...