Не избирай тъмнината!
Тя сама ще те намери.
Вечността е само плясък
на инстинкти закърнели,
чист мираж, измислен епос,
сън, че вече не сънуваш.
Да страхуваш се!
Бълнуваш
думи, чувства. ..
и любови.
Спри!
И освети съня си!
Ще видиш,
че не си
оттатък,
че си тук,
че човешкото е чуждо,
но е близо.
Че щурецът,
свири тъй красиво,
за да излъже
глупавата женска.
Но е толкова красиво -
не е лъжа това!
Безценна
истина е
за живота.
Не е Голгота пътя!
Не е стръмен!
Не се намира в Пътя
красотата...
Не я търси в миража плътен.
Безплътна е.
И е в душата.
Та тъй.
След всички думи чужди,
човешки де,
дали разбра,
че тъмнината ни избира,
дори да тънем
в светлина...
