Студено е. Снегът ни покори -
Под преспите затрупа самотата.
Далече си. Зад хиляди стени.
По мъжки ме боли, но аз не плача.
Обидата не спира да вали.
Виелица затрупва сетивата.
Снегът покрива старите следи-
забравата е част от белотата.
Но как да те забравя ми кажи?
Горещите целувки с дъх на лято?
Усмивката ти, топлите очи?
Ръцете, чийто допир ме разтапя?
Тази зима, виеща в душата,
сковала е с окови любовта.
Студено е. Трепери в тишината
премръзналата обич в самота.
Снегът покрива старите следи-
забравата е част от белотата.
Но как да те забравя ми кажи?
Горещите целувки с дъх на лято?
Усмивката ти, топлите очи?
Ръцете, чийто допир ме разтапя?
Тази зима, виеща в душата,
сковала е с окови любовта.
Студено е. Трепери в тишината
премръзналата обич в самота.
