Поиска да забравиш и успя.
Споменът лежи опитомен.
Сивее зад клепачите съня.
Царица си! Единствена в света
и чувствата си гордо подчиняваш.
Отлично! Изморен от суета,
за мен спокойно можеш да забравиш.
Отлично! Изморен от суета,
за мен спокойно можеш да забравиш.
Дали бях роб на чувства слабоумни?
Мечтаех ли за дом и за деца?
Харесвах ли скандалите ни шумни?
Реално ли болеше след това?
Не зная. 100 въпроса овехтели
без отговор изхвърлих в пропастта.
Една любов, объркана, без цели
случайно ме остави
без душа...