ИГРА НА ЖМИЧКА

Не можеш да се скриеш в тишина.
Усмихнеш ли се, аз ще те намеря.
Загубена сред хиляди неща,
ще бъда пръв и с виц ще те разсмея.

Ща кажа глупост, смешка, малък стих
и с дясното око ще ти намигна.
Когато се разсмееш съм велик,
а ти прекрасна, огнена и дивна.

На жмичка си играем? На шега
очи затворя - тайните ти виждам.
Броя обратно - мигове броя
и втурвам се към теб, да те настигна.

Настигам те и моя си сега!
Не мога на това да се наситя -
усмихнеш ли се, няма тишина
в която да останеш дълго скрита :)

УСМИВКАТА

Усмивката ти винаги пленява
и искам да я виждам все по-често.
Усещам, любовта те притеснява,
но мислиш ли, че иначе е лесно?

Не се лъжи, не ме лъжи и мене,
че всичко е приключило отдавна.
Там някъде, в сърцето тихо стене
една любов до края своенравна.

И иска да излезе сред звездите,
да литне с нощен бриз, под лунна стряха.
Една любов, притихнала в усмивка,
за ласка споделена ме очаква.

ПОВЯРВАЙ МИ

Повярвай ми, не бях мъжа за теб,
но трябваше от мене да опиташ.
Изпросих от съдбата си късмет
но той не стигна, за да ме обичаш.

Изпросих време /малко е било/
и истина и вяра си изпросих.
Но пак не стигна нещо. А защо?
/отекваха поредните въпроси/.

Без отговор, без поглед, без вина
кънтеше любовта ми овдовяла.
Не се учудвах - властната съдба
причина бе за нашата раздяла.

Не си до мен. Кога ли си била?
За миг помислих, че си ме избрала.
Повярвай ми, не бях за теб мъжа,
но ти за мен вселена беше цяла.

ГОРА

Не е важно. Нищо не е важно.
Спри да мислиш. Всичко забрави.
Било каквото е било - без дъх, забавно.
Сега е друго - спри, мълчи.

Не се мъчи. Не се оплаквай
от мъка, болка и тегло.
Било е всичко маловажно.
Светът е вечно колело.

Не се мори. Поспри. Почивай.
Щади сърцето си. Поспи.
От мъка трудно се заспива,
но ти ума си подреди.

Безцветни силуети, гладни,
готови за предсмъртен скок,
посягат към нещата важни -
статисти в новия урок.

Но ти мисли кога дървото,

застанало до своя брат
превръща се в гора дълбока и
важното добива цвят.

СВОБОДА

Скърца тялото, тежи
и е камък за душата.
Любовта е кратък стих,
неримуващ се с понякога...

Вавилонски висоти
са превзели умовете.
Но въпросът е дали
ще достигнем боговете?

Тишината не твори,
но вселена ражда в сблъсък.
Свободата не боли,
но синджири къси къса...

ЧАСТЕН СЛУЧАЙ

Трябва да съм луд,
че точно днес съм се родил…
Но всичките ми мъртви ме обичат.
Очи в небитието закачил,
в реално битие изровил смисъл,
за живите оставям лудостта…
Надеждата и те да се научат
и влюбени в света да разберат,
че вечността е просто
частен случай.

БИВША

Ех, моя бивша, пламенна светулко,
къде е светлината ти сега?
Та ти си насекомо простосмъртно
невярващо дори и в любовта!

Забавно беше нощното ти бдение,
летеше, неподвластна на нощта.
Но всичко свърши - твоето падение
дойде със светлината на деня.

Сега си черна, грозновата буболечка
и бързаш да се скриеш от света.
Със слънцето не можеш да се мериш.
Прекрасна си, но само през нощта!

БИС

Ще се повтори всичко - знам, ще се повтори
всеки миг от щастие и всяко своеволие,
спомени, вълнения и колена ожулени,
сбъднати съмнения и надежди брулени,
мигащи клепачи, светещи фенери -
огнени тиради, блазнещи хетери...

Всичко ще повтори клетата ми участ.
Ако преродя се пак, ще се науча
как да се предпазвам, как да оцелея,
но сега оставам грешник, без да смея
прошка да поискам. Стискам,
шепи стискам, зъби, колена...

Пак ще се повторя, ще се преродя!

УГАР

Постоянно подхващам различни пътища, следвайки различни следи. 

Как все накрая съм на същия кръстопът?

Ще си тръгвам.

Без никой да забележи.

Общината ще плати за масрафа.

Кафето прекипя в джезвето

и в чашата разкри съдбата.

Налъми тракат и разцъфват,

докато отмерват стъпки.

Стакато свирят в полумрака -

финални, триумфални тръпки.

Там някъде, в дълбока урва,

намира се една лъжица.

Последната, която чака,

в кафето ми да стане жрица.

Забравен грамофон, 

сменен от ем пе тройка,

стърже спомени. Файтон

препуска устремено 

в стъпка бойка.

Виниловата плоча се задавя.

Прескача умнотии шумни.

Повтаря се, повтаря се... 

повтаря.

И все се връща 

до рефрен безумен.

Лястовици побелели кацат

на жицата. Късметът е отчаян 

токов удар.

Ще тръгвам вече. Краят е наблизо.

Кафето се превръща в черна

угар.

ГОРЕЩО

утрото е по-мъдро
от мириса на кафе в кухнята
нощта се е скрила в чашата
звездите рисуват знаци
кой ще ги разбере?
надежди по пижами
се лутат сънени в коридора
и горчи, горчи, пустото кафе,
пък и малко пари...

Боговете сигурно са полудели!

Боговете сигурно са полудели!

Запили са се някъде, не знам...

В отчаяните ангелски напеви

долавям безнадежност, гняв и срам.

Напразно палят свещи пред икони

и молят се разпасани светци.

В почивка Боговете са отгоре

и няма кой душите да спаси.

То, не случайно, ангелът-пазител

оглежда се за стъпките на Бог!

Когато котаракът си почива,

мишокът е в мазата звяр жесток!

НАРЕЧИЕ

Изглежда, се научих да оцелявам по грешният начин.

Tова, с което се лекувам, всъщност, може да ме убие.

искам да се прибера в себе си
но там живее моето минало.
как да си простя непростимото?
любовта е тишина, стаена в стонове
как да замълча, сгрешил посоките?
иконите са селфита - анахронизми
на скритите в олтара катаклизми,
с лица, приличащи на рибна кост.
нима съм гост на себе си?
и в чаша вино кръвта превръщам
щом се влюбя?
ще се погубя от безсилие,
но ненавиждам всяка грубост,
в мазол превръщаща душата.
над 100 карата диамант
съм заменил за блага дума,
а после на свинете хвърлил.
пък те в реката се удавали,
завлекли бесове отчаяни.
и аз, на прага на вселената,
замислям се къде да бягам.
във себе си ли или във АДА.
Финалът, може би изречен,
от грозната орисница, ще бъде фраза
на чуждо, неприемливо наречие,
което не разбирам даже.

БЕЗ СБОГОМ

Не винаги, за да убиеш някого, ти трябва нож. Понякога едно "сбогом" е достатъчно.

Не веднъж, а много пъти "Сбогом",
прерязвали са моите гърди.
От раните сърцето ми сурово
не спира и до днеска да кърви.

Отиваш ли си? Тръгваш си? Отново?
Не можеш ли това да разбереш,
че тази дума тежк о е олово,
убива всяка страст, мечта, копнеж.

Но няма как. Опитвам се да свикна.
В разделите съм вече ветеран.
След "Сбогом" се възкръсва, но ми писва
и "Сбогом" май ще казвам вече сам.

МЪНИСТА

Когато си далече, те измислям.

Без теб не ми се иска да заспя.

В шепите си спомените стискам

и пак съм с теб, така, до сутринта.


Очите си затварям и те виждам -

разсипани мъниста красота.

И нищо, че е глупава измислица

пак съм с теб, така, до сутринта.


Усмихваш ми се, а дъхът ти-вятър

в пръстите ми носи аромат.

Нощта е сцена, амфитеатрална,

а ти си примадона в моя свят.


Не си далече. Само си измислям.

Без теб не ми се иска да заспя.

Прегръщам те и сънища орисвам

до теб да се събудя сутринта.

РАЗКРИВАНЕ

малко по малко
започнах да ти разкривам,
че не съм чак толкова
жалък

жалко е,
че трябва да го правя
от разстояние,
докато се прикривам
зад барикадата

храбър е Храбрият шивач
със 7 мухи се справил наведнъж
и после се хвалил наляво, надясно
дори си повярвал,
станал и мъж
а аз съм натясно,
зад барикадата
муха дори не мога да убия

но не съм чак толкова жалък
че да не мога да ти се разкрия

ПЯСЪЧНО

Първо си горе,
а после си долу.
После долу е горе,
а горе е долу.

Часовник от пясък
е всяко желание.
Чувства чакат
да сбъднат признание.

Утайка от знаци
съдбата разкрива.
Кафето горчи,
но сънят си отива.

Отива си бъдеще
в минало свито.
Кули от пясък
разпадат се тихо.

Сънят се завръща,
вълната прелива.
Във вектор превръща
усмивка щастлива.

Наричат го време,
но то е игра,
подредба на малки,
но важни неща.

Първо си горе,
а после си долу.
После долу е горе,
а горе е долу.