Не винаги, за да убиеш някого, ти трябва нож. Понякога едно "сбогом" е достатъчно.
Не веднъж, а много пъти "Сбогом",
прерязвали са моите гърди.
От раните сърцето ми сурово
не спира и до днеска да кърви.
Отиваш ли си? Тръгваш си? Отново?
Не можеш ли това да разбереш,
че тази дума тежк о е олово,
убива всяка страст, мечта, копнеж.
Но няма как. Опитвам се да свикна.
В разделите съм вече ветеран.
След "Сбогом" се възкръсва, но ми писва
и "Сбогом" май ще казвам вече сам.
