Ех, моя бивша, пламенна светулко,
къде е светлината ти сега?
Та ти си насекомо простосмъртно
невярващо дори и в любовта!
Забавно беше нощното ти бдение,
летеше, неподвластна на нощта.
Но всичко свърши - твоето падение
дойде със светлината на деня.
Сега си черна, грозновата буболечка
и бързаш да се скриеш от света.
Със слънцето не можеш да се мериш.
Прекрасна си, но само през нощта!
