ПОВЯРВАЙ МИ

Повярвай ми, не бях мъжа за теб,
но трябваше от мене да опиташ.
Изпросих от съдбата си късмет
но той не стигна, за да ме обичаш.

Изпросих време /малко е било/
и истина и вяра си изпросих.
Но пак не стигна нещо. А защо?
/отекваха поредните въпроси/.

Без отговор, без поглед, без вина
кънтеше любовта ми овдовяла.
Не се учудвах - властната съдба
причина бе за нашата раздяла.

Не си до мен. Кога ли си била?
За миг помислих, че си ме избрала.
Повярвай ми, не бях за теб мъжа,
но ти за мен вселена беше цяла.