Спри да мислиш. Всичко забрави.
Било каквото е било - без дъх, забавно.
Сега е друго - спри, мълчи.
Не се мъчи. Не се оплаквай
от мъка, болка и тегло.
Било е всичко маловажно.
Светът е вечно колело.
Не се мори. Поспри. Почивай.
Щади сърцето си. Поспи.
От мъка трудно се заспива,
но ти ума си подреди.
Безцветни силуети, гладни,
готови за предсмъртен скок,
посягат към нещата важни -
статисти в новия урок.
Но ти мисли кога дървото,
застанало до своя брат
превръща се в гора дълбока и
важното добива цвят.
превръща се в гора дълбока и
важното добива цвят.
