Усмивката ти винаги пленява
и искам да я виждам все по-често.
Усещам, любовта те притеснява,
но мислиш ли, че иначе е лесно?
Не се лъжи, не ме лъжи и мене,
че всичко е приключило отдавна.
Там някъде, в сърцето тихо стене
една любов до края своенравна.
И иска да излезе сред звездите,
да литне с нощен бриз, под лунна стряха.
Една любов, притихнала в усмивка,
за ласка споделена ме очаква.
