Изглежда, се научих да оцелявам по грешният начин.
Tова, с което се лекувам, всъщност, може да ме убие.
искам да се прибера в себе си
но там живее моето минало.
как да си простя непростимото?
любовта е тишина, стаена в стонове
как да замълча, сгрешил посоките?
иконите са селфита - анахронизми
на скритите в олтара катаклизми,
с лица, приличащи на рибна кост.
нима съм гост на себе си?
и в чаша вино кръвта превръщам
щом се влюбя?
ще се погубя от безсилие,
но ненавиждам всяка грубост,
в мазол превръщаща душата.
над 100 карата диамант
съм заменил за блага дума,
а после на свинете хвърлил.
пък те в реката се удавали,
завлекли бесове отчаяни.
и аз, на прага на вселената,
замислям се къде да бягам.
във себе си ли или във АДА.
Финалът, може би изречен,
от грозната орисница, ще бъде фраза
на чуждо, неприемливо наречие,
което не разбирам даже.
