Когато си далече, те измислям.
Без теб не ми се иска да заспя.
В шепите си спомените стискам
и пак съм с теб, така, до сутринта.
Очите си затварям и те виждам -
разсипани мъниста красота.
И нищо, че е глупава измислица
пак съм с теб, така, до сутринта.
Усмихваш ми се, а дъхът ти-вятър
в пръстите ми носи аромат.
Нощта е сцена, амфитеатрална,
а ти си примадона в моя свят.
Не си далече. Само си измислям.
Без теб не ми се иска да заспя.
Прегръщам те и сънища орисвам
до теб да се събудя сутринта.
