Вали чистота
от черните облаци.
Плаче светът,
недолюбен от Бога.
Малки тревоги
и сънени кораби,
закотвени в пристана
чакат съдба.
Защо заваля?
Защо ли не спира?
Извира небето
в обратен фонтан.
Малката капчица
пътя намира
до вечния,
мъдър,
велик
океан.
После,
от слънцето,
дъх си поема.
Полита нагоре,
с лъча влюбчив.
Там,
със подобните с нея
се слива,
и пада дъждът,
безподобно
красив.
Вали чистота
от черните облаци.
Малки тревоги
размиват се в локвите.
Плаче нощта
над влюбени кораби.
Без угризения
вали тишина.
