Изживя ме и ме преживя.
Позна смеха във чиста радост.
Позна живота в пълнота.
Позна и мен в момент на благост.
Походката превърна в танц,
а погледът в игра искрива,
Без срам наричаше ме "свой"
и аз бях твой без капка грижа.
Не ти тежах. Бях лек. Перце бях.
И вятър нежен, морски бриз.
Заедно със теб летях
в мечта, в копнеж и в див каприз.
Изпълвах те. Бях твоя блян.
Реален, земен, очароващ.
Позна ме и ме преживя.
Сега почивам в таен спомен.
Но нямам сили на Пегас
да литна пак към теб, любима.
Не ме проклинай, искрен бях
във всеки опит да ни има.
