вторник, 8 април 2014 г.

АЗ И ДИСТАНЦИОННОТО

Дистанционното ми казва "Лека нощ".
"Къртицата" отдавна е свършила.
Цигарата догаря за разкош.
Клепачите застинали са, твърди са.
Заспивам със отворени очи
и с думите - наточени кинжали.
Върху пирони леко ли се спи
и хубав сън ли чака ме? Едва ли!
Бълнувам любовта! Натискам копче!
Каналът се променя. За сега.
Програмата обаче си е същата -
аз и дистанционното в ръка.
Това е сън? Нима това сънувам?
Животът ми е само на шега?
В програмна пауза болката лекувам,
в очакване да включа любовта.

/И се надявам скоро да натисна 
правилното копче! Ей, така...
И натискам
натискам
натискам
натиска
на ти
на
н
.
/
 
;