Отдавна по пътеки не вървя -
Голгота извървяна е, отдавна,
а кръстът е захвърлен във калта
и проза е светът, но мазна, гадна.
Хуан-хъ стене. Жълтата река
пулсира като скъсана аорта.
Едно след друго раждат се деца,
но винаги далеч от мойта порта.
Рушат се манастири и съдби
с еднаква скорост. Хаосът ги гони
и ангелски лица, но без души,
ме гледат от църковните икони.
Едва ли със молитви ще спася
душа, която с дявола си ляга.
Отдавна мъртъвците не коря,
и не посочвам пътя им към Ада,
защото сам избрах си участта,
да бия с Ния Преспански камбани,
със лястовици бели да летя,
премръзнали ръце да топля в рани.
Отдавна спрях да питам за смъртта -
Голгота извървяна е, отдавна,
а кръстът е захвърлен във калта
и проза е светът, но мазна, гадна.
