По горчивите тротоари
на твоите пътища
тя чертае с усмивка
тебеширени сънища.
Ти не чакай дъжда
да излее сълзите си.
Ще отмият съня
безпричинно извикани.
Запази цветността,
нежността на дъгата.
Тя е тук и когато
плаче мъртва реката.
Не поглеждай назад -
тя рисува слънцата,
придошла в пицикато,
с тънки токчета трака
и догонва те винаги!
Дори в самотата!
Тебеширът не стига ли?
Искаш думи и действия?
Тя е ангел в душата ти
с тебеширена феерия.
