Не закачай пернатите. Спят.
Без крила, уморени в ковьоза.
Първи плач във болезнена плът.
Първи сън на душа босонога.
Тези ангели нямат крила.
Не прекъсвай съня им с тревога.
Ще са хора от тук до смъртта,
но със мисия тайна, от Бога.
Ще си спомнят след време това,
ще намерят в сърцето крилата.
Нека спят. Да почиват сега.
Много тежки години ги чакат.
Нека спят. Да почиват сега.
Много тежки години ги чакат.
Но когато им дойде часа,
със човешка любов заредени,
ще политнат назад, към съня,
в който пак са без плът преродени.