НЕ ЗНАМ

Попитах какво ще се случи -

безпомощно сви рамене.

Отвътре душата крещеше.

Ревяха и хор бесове.

Тъй шумничко беше в главата -

оркестърът свиреше туш.

Объркана беше съдбата

в пореден житейски ретуш.

Светкавица ви светлосенки,

контурите буря разби.

Попитах какво ще се случи,

но отговор няма, уви.

Защо ли тогава те питам?

Сърцето ми бие без срам.

Отново към тебе политам.

Какво ще се случи?

НЕ ЗНАМ!

ОБРАТЕН ФОНТАН

Вали чистота
от черните облаци.
Плаче светът,
недолюбен от Бога.
Малки тревоги

и сънени кораби,

закотвени в пристана

чакат съдба.

Защо заваля?

Защо ли не спира?

Извира небето

в обратен фонтан.

Малката капчица

пътя намира

до вечния,

мъдър,

велик

океан.

После, 

от слънцето,

дъх си поема.

Полита нагоре,

с лъча влюбчив.

Там, 

със подобните с нея

се слива,

и пада дъждът,

безподобно

красив.

Вали чистота

от черните облаци.

Малки тревоги

размиват се в локвите.

Плаче нощта

над влюбени кораби.

Без угризения

вали тишина.

ПРЕРОДЕНИ

Не закачай пернатите. Спят.
Без крила, уморени в ковьоза.
Първи плач във болезнена плът.
Първи сън на душа босонога.

Тези ангели нямат крила.

Не прекъсвай съня им с тревога.

Ще са хора от тук до смъртта,

но със мисия тайна, от Бога.

Ще си спомнят след време това,

ще намерят в сърцето крилата.
Нека спят. Да почиват сега.
Много тежки години ги чакат.

Но когато им дойде часа,

със човешка любов заредени,

ще политнат назад, към съня,

в който пак са без плът преродени.

ОТДАВНА

Отдавна по пътеки не вървя -
Голгота извървяна е, отдавна,
а кръстът е захвърлен във калта
и проза е светът, но мазна, гадна.

Хуан-хъ стене. Жълтата река
пулсира като скъсана аорта.
Едно след друго раждат се деца,
но винаги далеч от мойта порта.

Рушат се манастири и съдби
с еднаква скорост. Хаосът ги гони
и ангелски лица, но без души,
ме гледат от църковните икони.

Едва ли със молитви ще спася
душа, която с дявола си ляга.
Отдавна мъртъвците не коря,
и не посочвам пътя им към Ада,

защото сам избрах си участта,
да бия с Ния Преспански камбани,
със лястовици бели да летя,
премръзнали ръце да топля в рани.

Отдавна спрях да питам за смъртта -
Голгота извървяна е, отдавна,
а кръстът е захвърлен във калта
и проза е светът, но мазна, гадна.

Изживя ме и ме преживя

Изживя ме и ме преживя.
Позна смеха във чиста радост.
Позна живота в пълнота.
Позна и мен в момент на благост.

Походката превърна в танц,
а погледът в игра искрива,
Без срам наричаше ме "свой"
и аз бях твой без капка грижа.

Не ти тежах. Бях лек. Перце бях.
И вятър нежен, морски бриз.
Заедно със теб летях
в мечта, в копнеж и в див каприз.

Изпълвах те. Бях твоя блян.
Реален, земен, очароващ.
Позна ме и ме преживя.
Сега почивам в таен спомен.

Но нямам сили на Пегас
да литна пак към теб, любима.
Не ме проклинай, искрен бях
във всеки опит да ни има.

ЦИРК ПО ЕС

Дойдоха.
Превземат панаира.
Крадат веселба.
Клоуни умират.
Въртележките спират.
Съдба.
Дойдоха.
Закриват.
Душата убиват
на малкия цирк
до града.
Мирише на драма,
в хартия увита,
на плач,
на разбити сърца.
Но куп сеирджии
се скупчили.
Викат.
Браво.
Не може така!
Дойдоха.
Решиха.
Свалиха.
Закриха.
Остана
сандък
самота.

Циркът е пълен.
Но с тишина....

ПОЧИВКА

"Разделям се със теб за кой ли път.

И в сряда, и във петък, и в неделя..."

Камелия Кондова

Събувам си сълзите.

Очите са отекли
в съботно-неделни препирни.

Отново ще почивам.

Няма нищо вечно -

"Докато смъртта ни раздели!"

Подреждам си мечтите.

Преглеждам стара поща

за никому ненужни новини.

Сиво е в душата,

спокойно е сърцето,

мрачно е навън и ще вали.

Чолаков ме съветва

чадъра да си взема.

Но в сряда ще е слънчево, нали?

Тогава ще ти звънна,

отново ще поема

към нашето поредно

"МОЖЕ БИ"...

ТИХО, ТИХО

Тихо, тихо... много тихо
си отива в тишина,
обич в шепите събрала
неизречена вина.

Тихо, тихо...много тихо
падат слисани звезди -
любовта вали прикрито
с неизплакани сълзи.

Тихо, тихо... много тихо
страх сърцето повали.
Колко струва тази болка
и ще спре ли да боли?

Тихо, тихо...много тихо,
без скандали, без проблем,
щастието се изнизва,
спомените - не съвсем.

ЕЗОТЕРИЧНО

"Може би,  но само може би, леко се заспива  в нощи като тази. Облещена луната не спира да крещи. Вятърът се бори  с облаци талази."
Една различна концепция от езотерика, окултизъм, магия и шаманизъм забърках в коктейл от върл песимизъм. Цвърчащи отвари, конски копита, истина стари, и истини скрити разпънах на масата! Въх! А сега? Да изпия ли чашата??? С тази концепция на повишена перцепция ще ли се справя. Или язва  на дванадесетопръстника ще си направя? Трябва да мога. Ще пробвам и с йога! А в краен случай ще пия и сода!

АЗ И ДИСТАНЦИОННОТО

Дистанционното ми казва "Лека нощ". "Къртицата" отдавна е свършила. Цигарата догаря за разкош. Клепачите застинали са, твърди са. Заспивам със отворени очи и с думите - наточени кинжали. Върху пирони леко ли се спи и хубав сън ли чака ме? Едва ли! Бълнувам любовта! Натискам копче! Каналът се променя. За сега. Програмата обаче си е същата - аз и дистанционното в ръка. Това е сън? Нима това сънувам? Животът ми е само на шега? В програмна пауза болката лекувам, в очакване да включа любовта.
/И се надявам скоро да натисна  правилното копче! Ей, така... И натискам натискам натискам натиска на ти на н . /

КАФЯВО

Кое кафяво ми отива повече?
Лявото или дясното?
Слизам надолу по стълбите,
а там все по тясно е.

Стъпалата броя.
Точно 13 са.
Фатална игра.
Но не спирам, към края съм.

Искам да проверя душата си,
тази, която в мазето е.
Да, казват безстрашна съм,
но чувството мимолетно е.

И признавам, страхувам се
да погледна към дъното.
На сън бунтувам се,
превзела отвъдното.

Но наяве преструвам се.
Премълчавам живота си.
По течение нося се
и спестявам въпросите.

Но се питам понякога,
докато слизам по стълбите,
кое кафяво ми отива повече
и ще се вижда ли в тъмното.

МОНОЛОГ НА КРАЛИЦАТА

Хубава съм аз, нали? Кажи ми!
Моля те, признай, че съм красива!
Даже, ако трябва, излъжи ме!
Наречи ме скъпа и любима!
Мое огледалце, безпристрастно!
Истината скрий в небитието!
Влюбена съм в себе си ужасно!
Аз съм си най-близо до сърцето!
Другата любов не я разбирам.
Да се жертваш и да бъдеш блага?
Глупости, които аз презирам.
Любовта ми само мен засяга.
А Снежанка лично ме обижда!
Дяволът я прати да ме мачка!
Скоро ще изпита мойта сила.
/Ходжа ще помага или врачка!/
Мразя да търпя подобни твари!
Винаги държа на реномето!
А Снежанка? Гръм да я удари!
Аз съм най-красива под небето!

КЕРАМИЧНО

Порцелановите сърца
се счупиха

под тежестта на
красивите думи.

Сега са парчета керамика
на срички.
Боричкат се
в дребнави изблици
на изнемога.
Съюзяват се по групи,
като птички,
но да политнат пак
в любов -
не могат!

***

Понякога ще идвам във съня ти
без повод и без смислена причина.
Не се плаши, не съм превзел ума ти,
а просто със се сетил да намина.

ТЕБЕШИРЕНА ФЕЕРИЯ

По горчивите тротоари 

на твоите пътища

тя чертае с усмивка 

тебеширени сънища.

Ти не чакай дъжда

да излее сълзите си.

Ще отмият съня 

безпричинно извикани.

Запази цветността,

нежността на дъгата.

Тя е тук и когато

плаче мъртва реката.

Не поглеждай назад -

тя рисува слънцата,

придошла в пицикато,

с тънки токчета трака

и догонва те винаги!

Дори в самотата!

Тебеширът не стига ли?

Искаш думи и действия?

Тя е ангел в душата ти

с тебеширена феерия.

С НАФТАЛИН

Напръска любовта си с нафталин.

Молецът е обречен.
Този червей ти беше любим.
Сега е аут оф фешън.

Прилежно я сгъна до тениските.
Нека почива в мир, милата.
Без любов ще я караш някак си,
докато ти дойде силата

/за нова любов/.

КОКТЕЙЛ ОТ МЕЧТИ

Ела да ми сготвиш слънце и вятър,
с коктейл горчиви мечти.
От твоята гозба обичам да хапвам,
когато душата боли.

Ела, приюти ме в разпъпваща пролет,
с фреш от усмивка и грим.
Знам, че ще дойдеш с птичия полет,
донесла сладкиша любим.

Аз ще примлясквам, притворил клепачи.
Звезди ще броя през деня.
Ти ще ме храниш с обич и радост,
а аз ще ти благодаря.

Ела. Докосни ме. Дай ми да пия!
От жажда и глад ще умра.
А после иди си, аз сам ще те скрия,
за да не те изгоря.

И пак ще те викам, когато съм жаден,
когато гладът ме мори,
а ти ми сготви топло слънце и вятър,
с коктейл горчиви мечти.