Сбогом, моя любов!
Отивай си!
Аз ще поплача.
Разруши ме,
останах дъх
и отивам на среща,
с палача.
Нека реже до дъно,
от раз,
всеки спомен за теб
да изтрие.
Зъби стискам
и стена без глас -
нека болката всичко
отмие.
Хайде тръгвай,
душата ми взе.
Вече няма защо
да се връщаш.
От едно обедняло сърце
безпощадна тъга
се излъчва.
Нямаш съвест,
след тебе - печал.
Но жадувана идваш в душата!
Хайде тръгвай, сега!
Онемял,
аз след тебе
позорно ще плача.
Беше дива,
красива любов,
от онези, родени
в безкрая!
Сбогом, мила!
Отивай си!
Аз съм готов
да те срещна отново,
във Рая!
