Песъчинката, влязла в окото ми,
е беглец от пясъчен часовник,
миг от разпиляно многоточие,
тълкуване от призрачен съновник.
Може би е част от удивителна,
точка от последно изречение...
Песъчинката в окото е орисница -
сълзите ми са извор на прозрение.
Тайфун от раздразнение премигам,
с клепачи изсветляващи от обич.
Ефектът пеперуден сублимира
в промени очевидно неотложни.
От символите, скрити в полумрака,
безвремие тиктака послеписно.
Часовникът от пясък е измама,
а времето е чувство утопично.
Премигам с тази подла песъчинка
истина, която да прогледна.
Сълзите са пророческа измислица,
подливащи вода на неизбежното.
подливащи вода на неизбежното.
