Гневът ти е изпълнил
всяко кътче на вселената,
спотаил се е в кратерите на луната,
утаил се е на дъното на сцената,
в суфльорски глас невидимо се скрил.
Артистите /бездарни, но любими/,
по памет рецитират теоремата -
поемата в обърнат словоред
показва, че измамата е истина.
/Артисти - няма нищо истинско!/
Настръхнала си, може би, завинаги.
Набъбваш до поредното избухване
и нощем слушаш страстите бълбукащи,
угасваща в мъглата на съня.
/Не може да е нагъл до безумие!/
Хиляда километра самота
делят те от целувката-отровница,
последната.
В предсмъртна суета,
по пълнолуние,
с гърди разхвърляни в порьозни мисли,
доказваш /за пореден път/,
че си Безбожница.
Гневът те прави
Истинска жена.
/Мъжете са страхливи оптимисти/
