Усмивката ти сутрин ме възражда,
поглеждам те изтръпнал, занемял.
В гърдите си усещам огън-жажда.
Такава обич вечно съм копнял.
Коя си ти? Какво направи с мене?
Изчезна и умора, и печал.
Сърцето ми в безумна радост стене -
небесен ангел снощи съм видял.
Трептя отвътре. Арфа нежно свири
и веселят се всички богове.
Намерих те! Обичам те! Прости ми!
Любов ли е, не може да умре!
