Тъй влюбен съм, че чак се разпилявам -
от орбита напуснала комета!
Сън ли е това или съм буден?
По-вкусно е от хиляди брюлета!
Реална ли си? Ти ли спиш до мене?
С учуден поглед нежно те пресичам!
Конвулсия ли е това от самотата ми,
в която безусловно те обичам?
В главата ми се блъскат странни мисли
на невъзможности и свръхневероятности.
Не казвай нищо! Таен оптимист съм!
... а любовта ни е така очарователна!
