Пресъхват сълзите.
Суша блести.
Като в Сахара,
миражи.
Режи от душата ми,
Боже,
режи.
Любовта е заразна
и пари.
Косите и,
Боже!
Въжета без грях,
лиани в които
се пъна.
Увивай ме, Боже!
Беси ме във тях!
Вържи я!
Не искам да тръгва!
Очите и, Боже!
Ключалки без ключ!
Сърцето си
как да заключа!
Ехидна усмивка
и поглед без звук
а споменът
яростно чука.
Отварям вратата.
Нахлува тъга.
Огромната липса
ме дави.
Спасявай ме, Боже!
Идва нощта!
Заливат ме
чувствата стари.
Душата, разкъсана
от бесове,
крещи и се срива чуплива!
Смили се, О Боже!
нека умре
любовта ми,
ако я убива!
