Мълчи. Не казвай нищо. Знам.
Обърнати са полюсните знаци.
Не думите създават Божи храм,
а чувствата, дори и непризнати.
Признавам си, грешил съм неведнъж.
Глупак съм, казваш, правя тъпи грешки.
Но аз обичам истински, веднъж.
Нима това са глупости момчешки?
Не съм момче. Младеж отдавна бях.
Печал струи от мъдрост осъзната.
Не казвай нищо. Две сърца без страх
за мъничко любов си помечтаха.
