Уморени капят дните
и превръщат се във скреж.
Тежко диша тази вечер -
болна е от див копнеж.
Плаче режещият вятър,
гъне сънено дърво.
Спомен за забрава чака,
омалял от мъжество.
Вече късно е за рими.
В изстудената душа,
чувствата недостижими,
плачат наедно с нощта.
