сенки вграждах в тухлени темели
живота си орисвах в жадна плът
пречиствах грехове закоравели
с бунтуващо сърце в ранена гръд
раздавах правда, истини разкривах
виновните посочвах и кълнях
съдби градях, от пусто в празно вливах
и в хапещи илюзии живях
не виждах по далече от носа си
крачолите запретнал, не разбрал -
дълбок е океанът на мечтите
и хиляди удавил е в печал
сега ръмжа, изгубил младостта си
но вярата запазил като Йов
не се предавам, жилав съм в духа си
но не на всичко вече съм готов
не гоня ветровете променливи
промяната е само на шега
светът от памтивека е промислен
от мен се иска да го разбера
