Лекувам се от теб, но неуспешно.
На въдиците твои се улавям.
Да, риба съм - на сухо дишам тежко,
но как да плувам в себе си забравям.
Присвивам устни, стиснал съм в юмрука
венчален пръстен с минал срок на годност.
Така и не успях да се науча
да бъда роб на щастие любовно.
Омръзна ми от рошави несрети,
безсънни нощи, шумни серенади.
Проклети са бездомните поети
да бъдат гости все на чужди сватби.
Та най-добре от теб да се лекувам.
Не си виновна. Тук виновни няма.
В безсънни нощи пак ще те жадувам,
но тази болест вече ще я няма.
