Мигът се спъна
в слънчевия диск.
Търкулна се в нествяст
по небосклона.
Така година мина,
миг след миг,
отрони се животът
безпардонно.
Усмивките ми
вятърът отвя.
Къде ли ги запрати,
сам не зная.
Усмивки чужди
докато крада,
за моите не спирам
да мечтая.
Не съм крадец на праскови,
уви.
Обичам плодовете
в късно лято.
Изграждам храм
от динени кори
на щастието мое,
непознато.
Не се обръщам.
Гледам все напред.
Каквото ще се случва,
ще се случи.
Мигът се спъна.
Следващ е наред
в пореден,
недовършен
частен случай.
