Тишината в думите ми
е логорея на мисълта.
Чувам се,
но се правя на глух,
без душа.
Как да простя тази слабост,
кажи?
Да си мисля едно,
да изричам лъжи?
Колко пъти се питам
и отговарям си сам?
После се правя,
че нищо не знам!
Докога?
Тишината лъжа е,
крещи!
Говоря наум,
но устата
мълчи.
