Денят е само щрих от вечността,
от ритъма на цялата вселена.
След слънцето усмихва се луна,
с безброй звезди на нощната арена.
Изгаря утрин, после залез в стих.
Във вихрен танц въртят се часовете.
Преплитат се съдбите, миг след миг
по волята, дошла от Боговете.
В минутите се крие красота,
секундите пулсират във сърцето.
Денят е само щрих от вечността,
в усещане, създало битието.
