Завръщам се, обгърнат от безвремие,
уморен от бесовете на страстта.
Може би, година ще отнеме
да изчистя придошлата самота.
И не е същото. И същото е пак.
Налучквам се, неразгадан и тъжен.
Объркани от принцип непознат,
роят се чувства, черни като въглен.
Не е депресия, анализ е това,
проскърцва по дъската тебешира.
Уроците си уча без тъга -
живота в цветове да преоткривам.
Ще мине време, ще се събера.
Усмивката ми пак ще е щастлива,
но винаги ще помня лудостта
да бъда влюбен в дива самодива.
