Разхвърлян в спомени,
се качвам на тавана.
Там вещите изгонени
очакват бавно края.
Успявам да се спъна
в прашасала бохча -
вързоп от твойте думи,
вятър и мъгла.
Дори е малко психо
с белия саван.
Бушуват страсти тихо
на този стар таван.
Мирише ми на мухъл,
на стара препирня.
Нима това остана
след нашата игра?
Завързана на възел
в белия вързоп,
в разхвърляния пъзел
с прикрит отчаян зов,
с забравени стремежи,
предадени мечти,
желания хиляда,
и луди крамоли
простена любовта.
Грешка сме били?
Била дори опасна?
Сега е само стих,
напомняне неясно.
Безвкусна, без крила,
любов опитомена
на стария таван
препъна само мене.
