Телефонът ми е зареден до пръсване.
Батерията крещи от удоволствие,
щастлива от поредното възкръсване,
пълна е и готино и е.
Зелената слушалка е отчаяна,
червената - изтъркана от мислене.
Връзките са сложно нещо, вярвай ми,
поредица фалш и недомислици....
Защо е телефонът черен?
Може би очаква оцветяване?
Зелено или пък червено?
Ако звъннеш трябва да решавам.
- Не ми звъни!
- Звънни ми!
- Не се обаждай!
- Обади се!
Команди трудно изпълними.
- Отивай си!
- Недей!
- Върни се!
Ще разредя батерията заредена
и разговор ще проведа в неделя.
Със себе си.
Но първо ще намеря
номера на моята душа
за връзка с тебе.
