Не те оплаквам в сивите си нощи.
И че се любих с теб, не съжалявам.
Обичах те, обичам те и още,
но вече нямам сили да прощавам.
Прости ми ти, че исках да сме други,
пречистени, отдадени до края,
немислещи, безкористни и луди -
две влюбени искрици във безкрая.
Дали е вечна любовта? Едва ли.
За миг изгаряш като пеперуда,
а после под земята слизаш даже,
предаден от поредната заблуда.
И няма път. Посоката една е.
Не се оплаквам в сивите си нощи.
Обичал съм. Не искам да се кая.
Щом мога да обичам - жив съм още...
