Да ме познаваш искаше, нали?
Да скиташ в светове безкрайни,
да плуваш в мойте дълбини,
да бъдеш част от мойте тайни.
Сега ме виждаш без бодли,
на две се свил в рожденна поза,
усещаш как дъха боли,
а аз прегръщам дива роза...
А мислеше, че е игра,
наречена "Не се сърди човече".
Е вече знаеш, за беда,
съдбата е решила вече ...
да бъдеш с мен,
и да изгаряш
потапяща се в океана.
Недей да молиш за пощада -
в живота просто прошка няма.
Бъди със мен,
дори във ада.
