Зная какво ще поискаш от мен,
разтопила се в мойте зеници -
кратък спомен от миг
и любовен рефрен
с песента на отлитащи птици.
Ще се гледаме втречно -
крясък стаен ще разцепва
бетонните спомени.
Ще се роним в сълзите си.
В пясъчен плен
ще потъват мечтите прогонени.
И без думи ще молим
душите си скотски
за онази любов, без която
всяка мисъл е сянка
на живот нероден,
с кисел дъх на отмиращо лято.
Да, поискай от мен
невъзможна любов,
без да питаш
дали имаш право.
Този миг е специален -
за нас е роден
от криле
на отлитащо ято.
