Дишам те!
Плътно и с цели гърди.
Не искам да те издишам!
Задърждам дъха си,
но може би
затова се задъхвам.
Боли ли?
Боли.
Но е живо
в дъха ми
туптящо сърцето ти.
Не спирай да ме изпълваш
с мечтите си.
Слънчогледите
тущо що
се вгледаха в слънцето -
и въздъхнаха:
-Може би...
- А дали е готово
кафето ми?
