Невидими нишки
са превързали раната,
която остана,
когато те откъснах от мен.
Ти отлетя.
Аз останах във празното,
а дъхът ми във спомена
скита с рефрен
от последния крясък
на твоето тяло.
Не кървя,
но оставям кървава диря,
докато търся
поредното обезболяващо,
с което да се залъжа,
че не боли.
Невидимите нишки
оставят следи...
Не боли...
Не боли ...
Не боли ...
Аз и ти ...
Аз и ти...
Аз и ти ...
Пак те търся ...
Намери ме!
