От мене поиска да бъда лодкаря,
и в лодката влезе със бледо лице.
Харон ме нарече, монета ми даде,
и тихо приседна с трептящи ръце.
Къде ще те водя? Нима не разбираш!
Сенки в нощта движат мойте гребла.
Аз съм приятелят, който обичаш -
не мога да бъда лодкар на смъртта.
Защото ... обичам във тебе живота,
усмивката, слънцето в тойте очи.
Пази си обола, на мен не е нужен.
Твойта любов вместо него плати.
