Приятелите се стопиха,
като снега около
кокичето.
Показа се черна, рохкава
пръст.
Студено е,
но зимата си отива.
Ще стисна зъби
и ще търпя.
Затоплил съня си със
спомени
и с отдавна изключено
парно,
завивам с душата
разголена
стръкчето крехко и бяло.
За какво са ми тези приятели!
Точно те извикаха зимата.
С това кокиче,
родено в душата ми
предателството им
ще отмина.
.
